„AES-256“ се появява по страниците за сигурност така, както „клинично доказано“ се появява по опаковките с козметика — по-скоро като значка, отколкото като обяснение. Повечето хора, които го четат, никога не са се питали какво всъщност прави то с един файл или защо числото 256 върши основната работа. Струва си да го разберете, защото разликата между истински шифрован трезор и папка с икона на катинар обикновено се свежда точно до това.
Какво всъщност е AES-256
AES означава Advanced Encryption Standard — конкретен алгоритъм за превръщане на четими данни в нечетими и обратно с помощта на таен ключ. Той е избран от Националния институт за стандарти и технологии на САЩ (NIST) през 2001 г. след публичен конкурс и днес е стандартният алгоритъм за шифроване зад мениджърите на пароли, приложенията за чат, VPN услугите и файловите трезори по света, включително Vaultine.
Числото „256“ е дължината на ключа, измерена в битове. AES съществува и във варианти със 128 бита и 192 бита; и трите използват един и същ основен алгоритъм, просто с различен размер на ключа и леко различен брой вътрешни цикли на обработка. Файл, шифрован с AES-256, преминава през тези цикли с 256-битов ключ и резултатът е шифротекст: поредица от байтове, която не разкрива нищо за съдържанието на оригиналния файл (освен общи закономерности около размера) без същия този ключ, който да обърне процеса.
Защо 256 бита е числото, което има значение
256-битовият ключ има 2^256 възможни стойности. Това число трудно може да се усети интуитивно, защото е далеч от всяко ежедневно количество, но едно популярно сравнение се доближава: то е приблизително колкото броя на атомите в значителна част от наблюдаемата Вселена. Отгатването на конкретен ключ чрез груба сила — изпробване на всяка комбинация, докато някоя проработи — не е въпрос на по-бърз компютър или по-голям бюджет. Всеки компютър, съществувал някога, работещ непрекъснато от началото на Вселената, не би се приближил значимо до това да ги изпробва всички.
Затова изследователите по сигурност не говорят за „разбиване“ на AES-256 чрез груба сила; такъв вариант не стои на масата. Когато шифровани данни все пак бъдат разкрити, причината почти винаги е нещо извън самия алгоритъм: слаба или многократно използвана парола за извличане на ключа, ключ, съхранен някъде, откъдето може да бъде откраднат, или грешка в реализацията на околния софтуер. Ключалката не е слабото звено. Онова, което пази ключа, обикновено е.
Шифровано не е същото като скрито
Това е разграничението, което има най-голямо значение за всеки, който търси приложение тип „сигурна папка“. Скриването на файл променя дали той се вижда, а не какво представлява: скрита папка, файл с точка в името, приложение, което просто мести снимките ви на по-незабележимо място. Самите байтове на файла остават недокоснати. Свържете устройството с компютър, включете „показване на скрити файлове“ и снимката се отваря точно като всяка друга, защото никога не е имало ключ.
Шифроването с AES-256 е напълно различна операция. То не мести файла и не променя видимостта му; то презаписва съдържанието на файла в шифротекст с помощта на ключа. Има бърз начин да проверите кое от двете всъщност прави дадено приложение: покажете скритите файлове или свържете устройството с друг компютър. Ако „защитеният“ файл се отваря нормално, той е бил скрит, а не шифрован. Ако без приложението и вашия PIN представлява неразчитаем шум, тогава е шифрован. (Вижте Защо „скритата“ папка не е наистина скрита за повече подробности колко често първото се рекламира като второто.)
Частта, която маркетинговите страници пропускат: кой държи ключа
„Шифровано с AES-256“ е технически вярно за множество продукти, които въпреки това не могат да ви защитят от компанията, която ги е създала. Алгоритъмът казва само как работи разбъркването; той не казва нищо за това къде стои ключът. Доставчик на облачно хранилище може да шифрова файловете ви с AES-256 на своите сървъри и все пак да държи ключа при себе си — което означава, че шифроването спира външен нападател, но не прави нищо при пробив на този доставчик, служител с достъп или правно искане, насочено към техните сървъри вместо към вас.
Точно затова „zero-knowledge“ е отделно твърдение от „шифровано с AES-256“ и си струва да проверявате и двете, преди да се доверите на което и да е от тях. Шифроването, без да знаете кой държи ключа, не ви казва почти нищо за това кой всъщност е заключен отвън.
Как го прилага Vaultine
Vaultine шифрова всеки файл със собствен AES-256 ключ, генериран и използван изцяло на вашето устройство. Главният ключ, който защитава трезора ви, се извлича от вашата фигура или PIN директно на устройството и никога не се предава никъде. Нищо не се дешифрира към сървър, облачно копие или където и да е другаде извън устройството пред вас — точно това прави архитектурата zero-knowledge на практика, а не само в политиката за поверителност (вижте Защо приложение за трезор без профил всъщност е по-сигурно за останалата част от тази архитектура).
Това обяснява и един компромис, който си струва да знаете предварително: ако изгубите и PIN кода си, и фразата за възстановяване от 12 думи, Vaultine действително не може да върне файловете ви. Това не е ограничение на поддръжката — това е същото свойство, което не позволява и на пробив или съдебна призовка да достигнат до файловете ви. Ключът, който отваря ключалката, някога е съществувал само на вашето устройство.
Накратко
AES-256 е конкретен, добре изпитан метод за превръщане на файл в неразчитаем шум с ключ, достатъчно голям, че атаката с груба сила да не е реалистична заплаха. Не е вълшебна дума; той е част от система, а частта, която решава дали наистина ви защитава, е кой държи ключа след това. Скриването на файл не е шифроване, а шифроването на файл за компания, която пази ключа, не е същото като шифроването му така, че само вие да можете да го отворите.
Vaultine шифрова всеки файл с AES-256 на вашето устройство с ключ, извлечен от собствения ви PIN и никога неизпращан никъде. Първите 10 файла са безплатни на vaultine.app.



