Притежателите на криптовалути обикновено мислят само за един документ като за поверителен: фразата за възстановяване (seed phrase). С пълно основание — тя е главният ключ и въвеждането ѝ в каквото и да е приложение е грешен ход, независимо от приложението. Но тя рядко е единствената следа от документи. Обикновено има keystore експорт от софтуерен портфейл, папка с резервни кодове за двуфакторно удостоверяване (2FA) от борси, бележка кой хардуерен портфейл държи кои монети, може би и история на транзакциите, експортирана за данъци. Всичко това стои някъде, а „някъде“ често е приложението „Файлове“ на телефона, бележка или папка в Dropbox, за която никой не се замисля повторно.

Тази статия е за втората категория — файловете, които си струва да шифровате, а не за фразата, която изобщо няма място в приложение.

От какво всъщност предпазва правилото за фразата за възстановяване

Причината никой сериозен специалист да не ви съветва да съхранявате фразата за възстановяване дигитално не е суеверие. Фраза, въведена в какъвто и да е софтуер, колкото и добронамерен да е той, съществува на място, до което могат да достигнат екранна снимка, история на клипборда, синхронизирана бележка или компрометирано устройство. Хартия или метал, пазени офлайн, премахват цялата тази категория риск. Този съвет не се променя тук и нищо в тази статия не спори срещу него.

Това, което той не покрива, е всичко останало в чекмеджето с файлове на един крипто потребител.

Файловете, които наистина се нуждаят от ключалка

Keystore експорти (файлове keystore.json, UTC--...). Keystore файлът на софтуерния портфейл сам по себе си е шифрован и защитен със собствена парола. Загубата само на файла не предава монетите ви на някого. Но той идентифицира портфейла и е на една парола разстояние от това да стане полезен за онзи, който го има — струва си да го държите далеч от всеки, който не бива да знае, че съществува, камо ли да пробва да го отваря.

Резервни 2FA кодове от борси. Всяка борса, която поддържа 2FA, ви дава еднократни резервни кодове за случаите, когато изгубите устройството с приложението за удостоверяване. Тези кодове, оставени в екранна снимка или обикновена текстова бележка, са директен път за възстановяване на профила за всеки, който ги намери.

Бележки за хардуерни портфейли. Кое устройство държи кои монети, серийни номера, напомняния за PIN, които не са самият PIN. Не са катастрофални сами по себе си, но са полезно разузнаване за целенасочена кражба, особено в съчетание с всичко друго на същото устройство.

Експорти от история на транзакциите. Данъчният сезон ражда CSV и PDF файлове с адреси на портфейли, суми и дати. Не са ключ към нищо, но дават ясна картина какво притежавате и приблизително колко струва — не е нещо, което да оставите в папката „Изтегляния“.

Защо облакът е грешното място за всичко това, ако не е шифровано

Инстинктът да пазите резервно копие на тези файлове някъде извън устройството е правилен. Устройствата се губят, крадат се или просто се повреждат. Грешката е да ги качвате в суров вид. Keystore файл или екранна снимка на резервни кодове, оставени в Dropbox или Google Drive, са четими за доставчика и за всеки, който пробие доставчика или превземе профила, в който се съхраняват — същата празнина, разгледана по-подробно в Защо снимките ви не са в безопасност в облака.

Шифроването на файла на устройството, преди да отиде където и да е, затваря тази празнина, без да се отказвате от самото резервно копие. Облачното копие се превръща в шифротекст: безполезно за четене, но все така налично, ако оригиналното устройство изчезне.

Къде се вписва Vaultine

Vaultine шифрова всеки файл поотделно с AES-256-GCM на устройството, като ключът се извлича от вашата собствена фигура или PIN — никога от вашата крипто фраза за възстановяване и никога от нещо въведено вместо вас. Създаден е да пази точно категорията файлове, за която е тази статия: keystore експорти, резервни 2FA кодове, бележки за хардуерни портфейли, отчети за транзакции. Импортирайте ги и те са нечетими без собствените данни за достъп на трезора ви, независимо дали остават на устройството или се архивират през вашия собствен шифрован Dropbox.

Един и същ трезор работи на iPhone, Mac, Android и Windows, а фраза за възстановяване от 12 думи връща самия трезор на ново устройство, ако изгубите това, на което е бил — възстановявайки файловете ви, не вашите криптовалути. Free покрива един трезор, до 10 файла; Pro добавя неограничен брой трезори, Decoy Vault и Duress Vault и шифровано резервно копие в Dropbox за $1.99 на месец, $14.99 на година или $39.99 еднократно завинаги ($29.99 на Windows).

Какво няма да направи: няма да поиска, съхранява или предава крипто фраза за възстановяване, нито да замени защитения елемент на хардуерния портфейл. Това са различни задачи и двете не си противоречат — вижте Как всъщност работи фразата за възстановяване на Vaultine за механизма, на който разчита това, и 5 вида файлове, които никога не бива да държите нешифровани за по-широката версия на същия аргумент.

Първи стъпки

Първо подредете какво всъщност имате: крипто фразата за възстановяване остава на хартия или метал, офлайн, точка. Всичко останало — keystore файлове, резервни кодове, бележки за портфейли, данъчни експорти — е кандидат за шифрован трезор вместо папка с нешифровани файлове. Можете да опитате версията Free на Vaultine на vaultine.app.