Потърсете „трезор за снимки“ в който и да е магазин за приложения и ще получите стотици резултати. Почти всички правят едно и също: преместват снимките ви в частна папка на приложението, поставят екран за PIN пред нея и я наричат трезор.

Това не е трезор. Това е заключена врата пред отключена стая.

Какво всъщност правят повечето приложения тип „трезор за снимки“

Обичайният процес изглежда така: избирате снимки в приложението, то ги копира в папка, която само приложението ви показва, и ги премахва от обикновената ви галерия. Отваряте приложението, въвеждате PIN и снимките ви се появяват отново.

Нищо в този процес не докосва самия файл със снимката. Изображението все още е обикновен, четим JPEG файл, стоящ в паметта на устройството ви — просто в папка, която интерфейсът на приложението не показва. PIN кодът пази приложението, а не файла.

Писахме за версията на този трик на ниво операционна система в Защо „скритата“ папка не е наистина скрита: поставянето на отметка „Скрити елементи“ в Windows, натискането на Command+Shift+Точка на Mac или свързването на телефона с компютър и разглеждането на паметта му с файлов мениджър често разкриват точно тези частни папки на приложенията. Който ги намери, ги отваря. Не е нужен ключ, защото никога не е имало ключ.

Скриване vs. шифроване в едно изречение

Скриването на снимка я премества. Шифроването на снимка я пренаписва.

Преместете я и всеки, който я намери, може да я отвори — файлът е непроменен, просто преместен. Пренапишете го в шифротекст и намирането му не дава на никого нищо: байтовете на диска са безсмислен шум без ключа, който държите единствено вие.

Това разграничение е цялата разлика между „трезор“, който всъщност е скривалище, и трезор, който наистина е трезор.

Защо това има още по-голямо значение точно за снимките

Снимките обикновено са най-поверителните файлове в телефона и същевременно са най-лесни за случайно разкриване. Споделен семеен iPad, телефон, подаден на дете за игра, изгубено или откраднато устройство, облачно резервно копие, което синхронизира повече, отколкото сте осъзнавали — снимките ви попадат на повече места, отколкото сте планирали.

Приложение за „трезор“, което само скрива файлове, ви защитава точно при един сценарий: някой, който небрежно прелиства галерията ви и не знае, че съществува втора папка. То не прави нищо, щом някой наистина потърси — брат или сестра, които вече са използвали същия трик, партньор, който намери папката, или всеки с елементарен достъп до файловата система.

Заключването на снимката решава какво ще се случи с нея оттук нататък. То не засяга вече изпратеното — всяка снимка, направена с включени услуги за местоположение, носи GPS координати, модел на устройството и точен час в самия файл, невидими на картинката, но прикрепени към нея във всяко копие, което вече сте изпратили. Нашият безплатен инструмент за премахване на EXIF ви показва точно какво носи дадена снимка и го изтрива в браузъра ви, преди да споделите следващата.

Как да разпознаете какъв вид приложение имате

Няколко честни въпроса разкриват разликата бързо:

  • Обяснява ли приложението какво шифрова файловете ви? Истинският трезор ще посочи алгоритъма (AES-256 е стандартът) и ще опише откъде идва ключът. Приложението за скриване обикновено говори само за „сигурен“ екран с PIN.
  • Къде живее ключът за шифроване? Трябва да се извлича от вашия собствен PIN или фигура, на вашето устройство. Ако приложението няма отговор или отговорът включва „нашите сървъри“, защитата зависи от доверието в компания, а не от математиката.
  • Трябва ли ви профил? Много приложения за скриване изискват регистрация именно за да могат да синхронизират „скритите“ (нешифровани) снимки към своите сървъри. Един профил е копие на вас на чужд компютър — струва си да попитате защо изобщо е нужен.
  • Какво става, ако свържете устройството към компютър? Ако снимките са само преместени, файловият мениджър често пак ще ги прочете. Ако са действително шифровани, файловете на диска са неразчитаеми независимо през кой екран ги гледате.

Как Vaultine се справя с това

Vaultine е създаден, за да отговори честно на тези въпроси:

  • Истинско шифроване, не преместване. Всеки файл се шифрова на устройството ви с AES-256-GCM, преди изобщо да бъде записан — трезорът е неразчитаем, а не просто прибран встрани.
  • Вашият ключ, от вашето отключване. Един PIN или фигура извлича ключа за шифроване. Той се генерира на устройството ви и никога не го напуска.
  • Без изискване за профил. На първо място няма сървърно копие на файловете ви, което да трябва да защитавате, защото изобщо няма сървърно копие.
  • Decoy Vault и Duress Vault, ако ви потрябват. Отвъд базовото заключване Vaultine предлага отделни Decoy Vault (отваря безобиден втори трезор) и Duress Vault (изтрива истинския) за ситуации, в които сте принудени да отключите приложението.
  • Навсякъде, където снимате. Един и същ шифрован трезор работи на iPhone, Mac, Android и Windows.

„Трезор“ не бива да е маркетингова дума за „преместено другаде“. Преди да поверите най-личните си снимки на едно приложение, задайте му единствения въпрос, който наистина има значение: какво се случва с този файл, ако някой намери папката?

Поемете реален контрол над поверителността си с Vaultine.