Два кода, две различни задачи

Decoy Vault и Duress Vault решават различни проблеми и си струва да бъдете наясно кой какво прави, преди да разчитате на някой от тях.

Decoy Vault се отваря с втори код и показва точно това, с което сте го запълнили предварително — набор от обикновени файлове, избрани от вас. Той е за ситуациите, в които трябва да отключите нещо, а празен трезор сам по себе си би събудил подозрение.

Duress Vault е трети код, който отваря празен трезор и едновременно с това изтрива истинските ви трезори. И след това не остава като подозрителна празна обвивка: този трезор става вашият основен трезор, сякаш на устройството никога не е имало нищо друго. Той е за ситуациите, в които файловете наистина не могат да оцелеят след отключването — снимки от събития, които биха разкрили нечия самоличност, контакти, които не бива да бъдат проследени, бележки по планирането, които не бива да съществуват за човека, държащ телефона. И двата се настройват от вас предварително, а не се импровизират в момента.

Нищо за изискване

Vaultine няма система за профили и няма сървър, който да съхранява файловете или ключа ви за шифроване. Ключът се извежда от вашия код, на вашето устройство, и никога не го напуска. Това е архитектурно решение с практическа последица: няма копие при доставчика, което някой да може да поиска, да изиска по съдебен ред или да пробие — защото то никога не е съществувало.

Отделни трезори за отделни неща

Снимките от дадено събитие, контактите за кампания и вашите несвързани лични файлове не е нужно да споделят един трезор. Vaultine поддържа толкова отделни трезори, колкото са ви нужни, така че организационните материали могат да се съхраняват отделно от личния ви живот и от всяка друга кампания, в която участвате — на същия телефон, който вече носите, или на лаптоп, тъй като Vaultine работи еднакво на Windows, macOS, iOS и Android.