Какво всъщност е различно на границата

Проверката си е проверка независимо от това какво има на телефона — Vaultine не променя дали ще ви помолят да го отключите. Това, което променя, е какво се вижда, след като го направите.

Decoy Vault се отваря с втори код и показва набор от файлове, с които сами сте го запълнили предварително, така че отключването показва нещо обикновено вместо нищо. Duress Vault е отделен, трети код: той се отваря празен и едновременно с това изтрива истинските ви трезори — за ситуации, в които съдържанието наистина не бива да бъде видяно. И след това не остава като подозрителна празна обвивка: този трезор става вашият основен трезор, сякаш на устройството никога не е имало нищо друго. И двата се настройват, преди да тръгнете на път, а не се импровизират на контролния пункт.

Копие, което не е само на телефона

Изгубен или конфискуван телефон е реална възможност на път, а самият трезор по подразбиране живее на това едно устройство. Включването на шифровано резервно копие във вашия собствен Dropbox — шифровано преди да напусне устройството, така че е неразчитаемо за Dropbox или за когото и да било другиго без вашия ключ — означава, че копие на файловете ви съществува някъде извън телефона, който може да не се прибере у дома с вас.

Фразата за възстановяване от 12 думи покрива другия сценарий на отказ: забравянето на кода по средата на пътуване не означава, че трезорът е изгубен завинаги.

Един трезор, където и да носите файловете си

Сканираните паспорти и документите за пътуване обикновено се озовават там, където сте били, когато сте ги снимали — понякога на телефона, понякога на лаптоп, стегнат за пътуването. Vaultine работи на Windows, macOS, iOS и Android, така че това е един и същ трезор и в двата случая, а не отделни инструменти, които да поддържате синхронизирани.