Два кода, две различни задачи

Decoy Vault и Duress Vault решават различни проблеми и си струва да бъдете наясно кой какво прави, преди да разчитате на някой от тях.

Decoy Vault се отваря с втори код и показва точно това, с което сте го запълнили предварително — набор от обикновени файлове, избрани от вас. Той е за ситуациите, в които трябва да отключите нещо, а празен трезор сам по себе си би събудил подозрение.

Duress Vault е трети код, който отваря празен трезор и едновременно с това изтрива истинските ви трезори. И след това не остава като подозрителна празна обвивка: този трезор става вашият основен трезор, сякаш на устройството никога не е имало нищо друго. Той е за ситуациите, в които файловете наистина не могат да оцелеят след отключването — не за отклоняване на вниманието, а за да се гарантира, че няма какво повече да бъде намерено. Кой от двата е приложим, зависи изцяло от ситуацията пред вас, и двата се настройват от вас предварително, а не се импровизират в момента.

Един трезор, не две отделни приложения

Материалите от източници обикновено се озовават там, където сте били, когато сте ги получили — телефон на терен, лаптоп на бюрото. Vaultine работи на Windows, macOS, iOS и Android, така че става дума за един и същ шифрован трезор и в двата случая, а не за телефонно приложение, което трябва да помните да копирате и на лаптопа.

Импортирането на папки има значение и тук: съществуваща папка с документи влиза като папка, а не като тридесет отделни файла, добавяни един по един.

Нищо за изискване

Vaultine няма система за профили и няма сървър, който да съхранява файловете или ключа ви за шифроване. Ключът се извежда от вашия код, на вашето устройство, и никога не го напуска. Това е архитектурно решение с практическа последица: няма копие на материалите от източниците ви при доставчика, което някой да може да поиска, да изиска по съдебен ред или да пробие — защото то никога не е съществувало.