„Данните ви са шифровани“ е едно от най-честите твърдения, които прави един продукт, насочен към поверителността — и едно от най-малко полезните само по себе си. Шифроването описва механизъм: превръщането на четими данни в неразчитаеми с помощта на ключ. То не казва нищо за това кой държи този ключ след това, а именно тази подробност решава почти всичко относно това кой всъщност е заключен отвън. Zero-knowledge е терминът за правилното решаване на тази подробност.

Основната идея

Zero-knowledge шифроване означава, че компанията, която поддържа услугата, никога няма достъп до ключа, нужен за дешифриране на вашите данни. Не „избира да не гледа“, а структурно не може, защото ключът никога не напуска устройството ви и на първо място никога не е бил изпращан към нейните сървъри. Обикновено той се извлича от нещо, което само вие знаете — парола, PIN или фигура — преминало през локален процес за извличане на ключ, като единствено резултатът, шифрованият шифротекст, някога напуска вашия контрол.

Това има значение, защото „шифроваме данните ви“ и „не можем да четем данните ви“ са две много различни твърдения, а повечето продукти правят само първото. Една компания може да шифрова файловете на сървърите си със силни алгоритми като AES-256, докато самата тя държи ключа за дешифриране — което означава, че шифроването държи външните нападатели навън, но не прави нищо, за да спре компанията, пробив в тази компания или съдебна заповед, връчена на тази компания. Zero-knowledge затваря точно тази пролука.

Zero-knowledge vs. шифроване от край до край

Двата термина се използват взаимозаменяемо, но не са напълно еднаква гаранция. Шифроването от край до край (end-to-end) обикновено се отнася до данни, шифровани, докато се движат, така че сървърът, който ги препраща, да не може да ги чете при преноса. Това е реална защита, но не казва нищо за това какво се случва, след като данните пристигнат; много системи с шифроване от край до край все пак ги дешифрират при пристигането и съхраняват нешифрования текст или пазят резервно копие на ключа на сървъра.

Zero-knowledge е по-силната, по-пълна версия: доставчикът никога няма ключа, независимо дали данните се движат, или стоят на едно място. Една истинска zero-knowledge система шифрова данните и в покой, което означава, че файловете, стоящи в хранилището, остават неразчитаеми за доставчика безсрочно, а не само по време на качването.

От какво предпазва

Стойността на zero-knowledge архитектурата се проявява именно в ситуациите, в които една просто шифрована система се проваля:

  • Сървърен пробив. Ако нападател проникне в сървърите на компания и компанията държи ключовете на потребителите, нападателят потенциално получава път да дешифрира и потребителските данни. Ако компанията никога не е държала ключовете, пробивът дава единствено неразчитаем шифротекст.
  • Съдебно искане. Призовка или съдебна заповед може да принуди компанията да предаде само това, с което тя действително разполага. Един zero-knowledge доставчик може да предаде шифрованите файлове и честно да каже, че също не може да ги отвори, защото наистина не може.
  • Вътрешен човек. Служител със сървърен достъп в система, която не е zero-knowledge, може да достигне потребителските данни директно. В една zero-knowledge система от страната на сървъра няма нищо, до което да се достигне.

Нищо от това не изисква да се доверявате на намеренията на компанията. Това е свойство на архитектурата, което е и точната причина да струва повече от едно обещание в политиката за поверителност.

Как да разберете дали твърдението е истинско

Има един практичен тест, който прорязва повечето маркетингови приказки: потърсете процес „Забравена парола“ или възстановяване на профил, който връща достъпа до шифрованите ви данни. Ако компанията може да нулира паролата ви и да ви върне при файловете ви, тя държи някаква част от ключа, независимо дали нарича продукта zero-knowledge или не. Един истински zero-knowledge продукт не може да направи това. Ако паролата или PIN кодът ви са изгубени и няма отделно генериран, съхраняван на устройството метод за възстановяване, данните също са изгубени по конструкция, защото точно същото свойство държи всички останали отвън.

Това е и причината zero-knowledge продуктите да разчитат на неща като локално генерирана фраза за възстановяване вместо на имейл за нулиране на парола. Фразата за възстановяване също никога не докосва сървър; тя е просто второ, офлайн копие на материала за извличане на ключа, което държите само вие.

Как Vaultine прилага това

Ключът за шифроване на трезора във Vaultine идва от вашия собствен PIN или фигура, извлича се и се използва изцяло на вашето устройство и никога не се изпраща до сървър (вижте Защо приложение за трезор без профил е всъщност по-сигурно за това как същият подход премахва и нуждата от профил). Всеки файл се шифрова със собствен ключ AES-256, преди да бъде записан, а незадължителното резервно копие в Dropbox шифрова файловете първо на устройството, така че онова, което стига до Dropbox, вече е шифротекст — независимо дали собственото шифроване на Dropbox е добро (вижте Достатъчно ли е шифроването на Dropbox за поверителни файлове? по този отделен въпрос).

Загубата на вашия PIN без запазена фраза за възстановяване означава, че Vaultine не може да ви върне файловете. Това не е пропуск в поддръжката; това е прякото, неизбежно следствие от същата архитектура, която не позволява на пробив, призовка или служител също да стигнат до тях.

Накратко

„Шифровано“ ви казва, че има ключалка. „Zero-knowledge“ ви казва кой няма ключа. Двете твърдения звучат сходно и се използват почти взаимозаменяемо в рекламните текстове, но само едното от тях действително определя дали самата компания е заключена извън данните ви. Проверете дали има процес за нулиране на парола, преди да повярвате на което и да е от двете.

Ключът за шифроване на Vaultine никога не напуска устройството ви. Започнете с 10 файла безплатно на vaultine.app.